Тук ще намерите най-важните определения и формули, които трябва да знаете от този раздел.
Ако искате да упражните знанията си по този материал, можете да го направите тук
Движението на телата винаги се разглежда спрямо друго определено тяло. Самото тяло, от което определяме положението и движението на други тела, се нарича отправно тяло.
Дадено тяло е в покой, ако положението му спрямо отправното тяло не се изменя с течение на времето.
Знаете, че на всички тела около нас действа сила на тежестта. Това е гравитационна сила, с която ги привлича Земята. Телата, които нямат опора, падат вертикално надолу към земната повърхност чрез силата на тежестта.
При падане въздухът оказва съпротивление на даденото тяло. Силата на съпротивление зависи от размерите и формата на тялото. Галилео Галилей изследва опитно падането на телата и пръв стига до извода, че в отсъствие на съпротивление на въздуха всички тела падат с едно и също земно ускорение, което не зависи от тяхната маса, форма и обем. Такова движение се нарича свободно падане.
Земното ускорение при свободно падане в близост до земната повърхност се означава с буквата “g”. То е еднакво за всички тела. Приблизително е равно на 9,8 m/s².
Древногръцкият учен Аристотел смята, че единственото “естествено състояние на земните тела” е покоят. Всички движения според него се пораждат и поддържат от сили.
Минават 2000 години, преди Галилей да се усъмни в изводите на Аристотел за движението. Галилей пуска топка надолу по наклонена равнина. След това топката се издига нагоре по втора равнина с различен ъгъл на наклона.
Галилей забелязва, че топката се издига почти на една и съща височина, но колкото е по-малък ъгълът на наклона, толкова тя отива по-далече в хоризонтална посока. Най-голямо разстояние топката изминава по хоризонтална равнина. Колкото е по-гладка равнината, толкова по-далече отива топката. Галилей предполага, че ако хоризонталната права е безкрайно дълга и идеално гладка, топката ще продължи да се движи неограничено дълго време праволинейно и равномерно. Следователно има две “естествени състояния” на топката върху хоризонталната равнина: състояние на покой и състояние на праволинейно равномерно движение (няма сили на триене и съпротивление).
Галилей стига до извода, че не съществува естествен стремеж на телата към покой. Ако едно тяло вече е в движение, то се стреми да продължи да се движи. По-късно този извод е обобщен от Исак Нютон.
Закон за инерцията: Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, докато външно въздействие не го изведе от това състояние.
Движението на тяло, което не взаимодейства с други тела, се нарича движение по инерция. Затова първият принцип на механиката се нарича още закон за инерцията.
Свойството на телата да запазват състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, се нарича инертност.
Количествената мярка за инертността на телата е масата.
Знаете, че единицата за сила се нарича нютон (N). Силите се характеризират с големина, посока и приложна точка.
Как се движи тяло, ако му действат едновременно две или повече сили?
Едновременното действие на две или повече сили върху едно и също тяло може да се замени с действието на една сила, наречена равнодействаща сила на дадените сили. Събирането на сили и определянето на равнодействащата сила се извършва по следните правила:
• Сили с еднакви посоки. Големините на силите се събират. Равнодействащата сила F=F1+F2 има същата посока както силите F1 и F2.
• Сили с противоположни посоки. От по-голямата сила се изважда по-малката. Равнодействащата сила F=F1-F2 има същата посока както по-голямата от двете сили. Ако двете противоположни сили имат еднакви големини, тяхната равнодействаща сила е нула. Казваме, че силите се уравновесяват. В този случай тялото остава в покой.
Ако в началния момент дадено тяло е в покой, той започва да се движи с ускорение по посока на равнодействащата сила. Нютон обобщава резултатите от различни опити и стига до следния извод:
Равнодействащата сила F е равна на произведението от масата m и ускорението a. F=m.a
Всяко действие има равно по големина и противоположна по посока противодействие.
Например, ако натискате с длан стена със сила 100 N, стената противодейства на ръката със сила 100 N, насочена в противоположна посока, тоест към вас.
Когато двете противоположни сили, действащи на сандък, имат еднаква големина, те се уравновесяват. Уравновесяват ли се силите на действие и противодействие? Отговорът е отрицателен. Две сили могат да се уравновесяват само ако са приложени към едно и също тяло, както в примера със сандъка. Силата на действие и силата на противодействие винаги са приложени към различни тела. Затова те не могат да се заменят с равнодействаща сила и не се уравновесяват.
Силата на тежестта “G” е гравитационна сила, с която Земята привлича телата, намиращи се близо до земната повърхност.
Пускаме едно тяло без опора с маса m и земно ускорение g. То пада свободно. Единствената сила, която действа на тялото, е силата на тежестта G. Прилагаме уравнението на втория принцип на механиката F=m.a за свободно падане, като полагаме F = G и a = g. За силата на тежестта получаваме: G = mg
Тяло с маса m е в покой върху неподвижна хоризонтална опора. На тялото действа сила на тежестта G. Защо тогава тялото не пада свободно, а остава в покой? Причината е опората, която задържа тялото, като му действа със сила на реакция N, която винаги е насочена перпендикулярно на опората (нарича се сила на реакция на опората N). Двете противоположни сили се уравновесяват: N=G=mg. Това обаче не са сили на действие и противодействие, защото са приложени към едно и също тяло.
Съгласно третия принцип на механиката тялото противодейства (натиска опората) с равна по големина и противоположна по посока сила. Тази сила на натиск се нарича тегло на тялото и се означава с буквата P. Тъй като N = G (двете сили се уравновесяват), от третия принцип на механиката следва, че P = N = G = mg.
Това обаче са различни сили:
• Двете сили са приложени към различни тела. Силата на тежестта е приложена към тялото, а силата на теглото – към хоризонталната опора, която задържа това тяло в покой.
• Двете сили имат различна природа. Силата на тежестта е гравитационна сила. Теглото е сила на натиск върху опора. Теглото P и силата на реакция N на хоризонтална опора са сили на действие и противодействие. Силата на тежестта също има сила на противодействие. Това е гравитационната сила G1, с която тялото привлича Земята.
Силата на тежестта винаги е насочена вертикално надолу към центъра на Земята. Приложната точка C на силата на тежестта се нарича център на тежестта на тялото. Центърът на тежестта на еднородните симетрични тела съвпада с техния геометричен център.
Когато силата на тежестта се уравновесява от силата на реакция на опората, видът на равновесието може да се определи по положението на центъра на тежестта. Това става с помощта на правилото на Торичели:
Ако центърът на тежестта заема най-ниското положение в сравнение с всички възможни съседни положения, тогава равновесието е устойчиво.
Когато тялото и опората имат само една допирна точка, центърът на тежестта на тялото при равновесие се намира точно над допирната точка.
Когато вертикална линия, прекарана през центъра на тежестта на тялото, пресича площта на опората, тялото е в устойчиво равновесие. Ако тази линия излезе извън площта на опората, тялото се преобръща.
Изрази ни убеждават, че във всекидневието на думата работа се придава различен смисъл. Механичната работа обаче е точно определена физична величина (A). Работа се извършва от сили. Необходимото условие една сила да извършва работа, е нейната приложна точка да се премества. В най-простия случай, когато силата има постоянна и е насочена в посока, в която се премества тялото, нейната работа A се определя по формулата: A=Fs Където s е преместването на тялото (пътят, който то е изминало).
Работник издига с макара два тона бетон до втория етаж за няколко часа. Кранът извършва същата работа за по-малко от минута, защото е много по-силен от човека.
Механичната мощност P е равна на отношението на работата A към времето t за нейното извършване: P=A/t мощност
Единицата за мощност се нарича ват (W).
Енергията характеризира способността на телата да извършват работа. Движещите се тела имат енергия на движението, която се нарича още кинетична енергия.
Кинетичната енергия Ек е равна на работата A, която трябва да се извърши, за да се укори едно тяло от покой до скорост v: Eк=A
Кинетичната енергия на тяло е равна на половината от произведението на масата m на тялото и квадрата на скоростта му v: Eк=(mv2)/2xc1
Кинетичната енергия също като работата се измерва в джаули (J).
Издигнатите над земната повърхност тела могат да извършват работа, защото имат енергия, която се дължи на гравитацията. Тя се нарича накратко потенциална енергия Еп. За да издигнем едно тяло над земната повърхност, трябва да преодолеем земното притегляне (силата на тежестта) и да извършим работа.
Потенциална енергия Еп на едно тяло е равна на работата A за издигането му над земната повърхност.
Еп на едно тяло е равна на произведението от неговата маса m, земното ускорение g и височината h, на която се намира: Еп=mgh
Потенциалната енергия също се измерва в джаули (J).
Течностите и газовете за разлика от твърдите тела нямат собствена форма. Те могат да текат и приемат формата на съда, в който са поставени. Течностите много трудно се свиват и разширяват, затова за тях казваме, че имат собствен обем. Свободната им повърхност винаги е хоризонтална.
Газовете лесно се свиват и разширяват и изпълват целия обем на съда. Те не образуват свободна повърхност. Течностите и газовете създават налягане. Те действат на поставените в тях тела със сили на натиск, които винаги да перпендикулярни на повърхността на тялото. Налягането е равно на силата на натиск върху единица площ: p=F/S налягане
Метална сфера с отвори по повърхността е напълнена с вода и е свързана към бутална помпа. При натиск върху буталото струйки вода изтичат перпендикулярно на сферата от всички отвори, а не само от онзи, който е срещу помпата. От този опит можем да направим извода, че създаденото от помпата налягане се предава не само по посока на силата на натиск F, а във всички посоки. С подобни опити Блез Паскал изучава предаването на налягането в течности и газове и открива закон, който днес носи неговото име. То гласи:
Налягането, приложено върху затворена в съд течност (или газ), се предава без изменение във всички точки от течността (газа) и върху стените на съда.
Когато сутрин и вечер в банята натискате с ръка тубичката с паста за зъби, вие виждате закона на Паскал в действие.
Течностите действат на потопените в тях тела с изтласкваща (архимедова) сила FА, която винаги е насочена вертикално нагоре. Например от опит знаете, че е по-лесно да повдигнете камък във водата, отколкото на сушата.
Закачаме на силомер теглилка и измерваме нейното тегло. След това я потапяме в съд с вода. Изместената от теглилката вода изтича в друг съд, поставен върху електронни везни. След потапянето теглилката “олеква” и силомера измерва по-малка сила. Разликата в двете показания на силомера е равна на изтласкващата сила, с която водата действа на теглилката. Опитът показва, че изтласкващата сила е равна на теглото на измерената то теглилката вода.
Този резултат остава в сила за всички тела, които са поставени в течност. Той изразява закона, открит от древногръцкият учен Архимед. Законът на Архимед гласи:
На всяко тяло, което е изцяло или частично потопено в течност, действа изтласкваща сила, равна на теглото на изместената от тялото течност.
FA=mg=ρVg изтласкваща сила
Пускаме в съд с вода метален винт и наблюдаваме как той потъва. Защо? Когато в началото нараства обемът на потопената част на винта, нараства и изтласкващата сила. Тя достига максималната си стойност, когато целият обем V на винта се окаже под водата: FA=ρVg. Тъй като плътността на метала ρм е по-голяма от плътността ρ на водата, изтласкващата сила не може да уравновеси силата на тежестта G= ρмVg и винтът потъва.
Да пуснем във водата коркова тапа. Плътността на корка е по-малка от плътността на водата. Затова само при частично потапяне на тапата изтласкващата сила става достатъчно голяма, за да уравновеси силата на тежестта.
Условието на едно тяло да плава, е изтласкващата сила да бъде равна на силата на тежестта: FA=G