Раздел "Топлинни явления"

Тук ще намерите най-важните определения и формули, които трябва да знаете от този раздел.

Ако искате да упражните знанията си по този материал, можете да го направите тук



Движението на градивните частици (атоми, молекули, йони) зависи от състоянието на веществото. Молекулите на газовете се намират на големи разстояния една от друга и силите на взаимодействие между тях са много слаби. Затова може да се приеме, че молекулите взаимодействат само при удар помежду си. Между два удара те се движат по инерция – праволинейно и равномерно, като при всеки удар променят големината и посоката на скоростта си. Движението на градивните частици на веществото има следните общи характеристики:

• Движението е непрекъснато – не спира и продължава вечно.

• Движението е масово – в него участват всички частици.

• Движението е хаотично – напълно безредно. Например молекулите на газовете в резултат на ударите помежду си и в стените на съда непрекъснато променят скоростта и посоката на своето движение.

Поради непрекъснатото движение на молекулите частиците на едно вещество могат да проникват между частиците на друго вещество. Това явление се нарича дифузия.

Сумата от кинетичната енергия на хаотичното движение на градивните частици на едно тяло и потенциалната енергия на взаимодействието между тях се нарича вътрешна енергия на тялото.

Ще означаваме вътрешната енергия с буквата U. Както всички видове енергия тя се измерва в джаули(J).

Когато две различно нагрети тела се допрат, между тях се извършва топлообмен: по-топлото тяло се охлажда, а по-студеното се нагрява.

Топлообменът се прекратява, когато телата станат еднакво нагрети. Тогава между тях се установява топлинно равновесие.

Две тела са в топлинно равновесие едно с друго, ако имат еднакви температури.

Температурата характеризира степента на нагрятост на телата.

Температурата, топлообменът между телата и другите топлинни явления са пряко свързани с движението на градивните частици на веществото, поради което това движение се нарича топлинно движение. Топлинното движение е хаотично: скоростта и кинетичната енергия на отделните частици непрекъснато се променя. От механиката знаем, че променливото движение на едно тяло се характеризира с постоянна средна скорост. По подобен начин можем да характеризираме сложното топлинно движение на градивните частици със средна кинетична енергия, която при топлинно равновесие е постоянна.

При понижаване на температурата средната кинетична енергия на градивните частици намалява – те се движат все по-бавно.

Температурата, при която се прекратява топлинното движение на градивните частици на вещество, се нарича абсолютна нула.

На абсолютната нула по скалата на Целзий съответства температура –273,15°C.

Британският физик Уилям Томсън (лорд Келвин) предлага температурна скала, в която отчитането на температурата започва от абсолютната нула. В негова чест единицата за температура е наречена келвин (K). По определение температурна разлика от 1°C, т.е. келвинът съвпада по големина с градуса по Целзий. Абсолютната температурна скала на Келвин се различава от температурната скала на Целзий само по положението на нулата.

Връзката между абсолютната температура T, измерена в келвини, и температурата t в градуси Целзий е следната:

T=t+273,15. абсолютна температура

Двата начина за топлообмен са: чрез топлопроводност и чрез конвекция.

Енергията, която едно тяло получава или отдава при топлообмен с околните тела, се нарича количество топлина.

Ще означаваме количеството топлина с буквата Q. От определението следва, че количеството топлина се измерва в същите единици както енергията – в джаули (J).

Необходимото условие да се извърши топлообмен при топлинен контакт между две тела, е те да са с различна температура. Тялото с по-висока температура отдава количество топлина Q и вътрешната му енергия намалява.

Тялото с по-ниска температура поглъща това количество топлина и увеличава вътрешната си енергия. Топлообменът се прекратява, когато се изравнят температурите и между телата се установи топлинно равновесие.

Да налеем в два съда вода и спирт (по отделно) с равни маси и да ги оставим върху котлон. Независимо че двете течности получават едно и също количество топлина, термометрите показват, че спиртът се нагрява по-бързо.

Следователно различните вещества се нагряват по различен начин. За да се характеризират топлинните свойства на веществата, се използва величината специфичен топлинен капацитет (означава се с буквата c). По определение специфичният топлинен капацитет на едно вещество е равен на количеството топлина Q, необходимо за повишаване на температурата на един килограм (m=1kg) от това вещество с един градус Целзий(Δt=1°C):

c=Q/mΔt специфичен топлинен капацитет

От формулата следва, че единицата за специфичен топлинен капацитет е J/(kg. °C) (джаул върху килограм-градус Целзий).

Ако е известен специфичният топлинен капацитет на веществото, от което е изградено тяло с маса m, количеството топлина, необходимо за нагряване на тялото он начална температура t1 до крайна температура t2, се пресмята по формулата:

Q= cmΔt=cm(t2- t1) получено количество топлина

По формулата се пресмята и количеството топлина, което едно тяло отдава на околните тела при охлаждане. Изменението на температурата на тялото ще определяме винаги, като от по-високата температура извадим по-ниската. При охлаждане по-висока е началната температура t1. Тогава:

Q= cm(t1- t2) отдадено количество топлина

Веществата могат да се намират в три състояния – твърдо, течно и газообразно. Преминаването на веществата от твърдо в течно състояние се нарича топене, а обратният преход – втвърдяване (кристализация).

Кристалните твърди вещества се топят при точно определена температура, наречена температура на топене. Освен от вида на веществото температурата на топене зависи от външното налягане. Втърдяването също се извършва при постоянна температура, наречена температура на втърдяване.

Стъклата и други твърди вещества нямат определена температура на топене.

При тях топенето става постепенно в сравнително широк температура интервал. Такива вещества се наричат аморфни вещества.

Когато веществата поглъщат топлина, тяхната температура нараства, защото нараства кинетичната енергия на топлинното движение на градивните частици.

Когато обаче топлината се поглъща по време на топене, температурата на веществото не се променя.

Количеството топлина Q, необходимо за разтопяване на m=1kg от кристално вещество, след като е достигната температурата на топене, се нарича специфична топлина на топене λ (ламбда):

λ=Q/m специфична топлина на топене

Специфичната топлина на топене се измерва в единици J/kg (джаул на килограм). За да се разтопи тяло с маса m, необходимо е количество топлина:

Q= λm топлина на топене

Молекулите на течностите взаимно се привличат. Силите на привличане не им позволяват да напуснат течността. Част от молекулите от повърхностния слой на течността обаче имат достатъчно голяма кинетична енергия на топлинно движение, за да преодолеят тези сили на привличане и да се откъснат от течността. Те образува т пари – вещество в газообразно състояние.

Преминаването на веществата от течно в газообразно състояние се нарича изпарение.

Кипенето (врене) е изпарение, при което пари се образуват както от повърхността, така и в целия обем на течността. Подобно на топенето кипенето също се извършва при определена температура, наречена температура на кипене. То зависи от вида на течността и от външното налягане. По време на кипенето температурата на течността остава постоянна.

При изпарение течността губи част от молекулите си с най-голяма кинетична енергия. Затова останалата течност се охлажда. За да се поддържа изпаряващата се течност при постоянна температура, тя трябва непрекъснато да получава топлина от околната среда. Количеството топлина Q, необходимо за изпаряване на m=1kg течност при постоянна температура, се нарича специфична топлина на изпарение r:

r=Q/m специфична топлина на изпарение

Специфичната топлина на изпарение се измерва в единици J/kg. За да се изпари течност с маса m, нужно е количеството топлина:

Q=rm топлина на изпарение

Обратният на изпарението процес – превръщането на парите в течност, се нарича кондензация. При кондензация на парите се отделя същото количество топлина, каквото се поглъща при изпарение. Следователно кондензацията се характеризира със същата специфична топлина r, както изпарението.

При топлинен контакт между две тела се извършва топлообмен. Следователно, когато едно тяло обменя топлина с околната среда, неговата вътрешна енергия се променя. Изменението на вътрешната енергия е ΔU=U2 – U1, където U1 е началната енергия, а U2 – крайната стойност на вътрешната енергия.

Изменението ΔU на вътрешната енергия на едно тяло и обмененото от него количество топлина Q с околните тела могат да приемат както положителни, така и отрицателни стойности:

• ΔU > 0, когато вътрешната енергия нараства (U2 > U1);

• ΔU < 0, когато вътрешната енергия намалява (U2 < U1);

• Q > 0, когато тялото поглъща топлина;

• Q < 0, когато тялото отдава топлина.

Имаме цилиндър с газ, който е затворен с подвижно бутало с площ S. Буталото се премества и свива газа под действие на външна сила F. Когато преместването Δx на буталото е много малко, налягането p на газа и силата на натиск F=pS може да се приемат за постоянни. От механиката знаем, че постоянна сила, насочена по посока на движението, извършва положителна работа A=FΔx = pSΔx. Като отчетем, че SΔx = ΔV е изменението на обема на газа, за работата получаваме:

A=pΔV работа за свиване на газ

Когато газът се разширява, външната сила F е насочена обратно на посоката на движение на буталото и извършва отрицателна работа:

A=–FΔx = –pΔV работа за разширяване на газ

Съгласно третия принцип на механиката газът противодейства на буталото с равна по големина сила F’=F=pS, която обаче има противоположна посока. Затова газът извършва равна по големина работа A’, но с противоположен знак:

A’= –A връзка между работата A’ на газа и работата A на външните сили

Да разгледаме отново газ, който запълва цилиндър с подвижно бутало.

Натискаме буталото и свиваме газа, при което външната сила извършва положителна работа A. Едновременно с това чрез топлообмен да предадем на газа количество топлина Q. Опитно се проверява, че изменението ΔU на вътрешната енергия на газа при този процес е:

ΔU=Q+A уравнение на първия принцип на термодинамиката

Това равенство изразява математически първия принцип на термодинамиката: Изменението ΔU на вътрешната енергия на едно тяло (или система от тела) е равно на сумата от погълнатото от тялото количество топлина Q и извършената от външни сили работа A върху тялото.

Като отчетем, че работата на тялото: A= –A’, можем да запишем уравнението на първия принцип на термодинамиката във вида:

ΔU=Q–A’ уравнение на първия принцип на термодинамиката

Изменението ΔU на вътрешната енергия на едно тяло (или система от тела) е равно на погълнатото от тялото количество топлина Q минус извършената от тялото работа A’.

Историята на науката и техниката е богата с примери за множество неуспешни опити за създаване на вечен двигател: устройство, което да извършва неограничено дълго време работа, без да използва никакво гориво или друг източник на енергия. Създаването на подобен двигател е невъзможно, защото той противоречи на основен природен закон – на първия принцип на термодинамиката. Действително, ако двигателят не получава количество топлина (или друг вид енергия) отвън (Q=0 или Q < 0 поради неизбежните загуби от триенето), от уравнението на първия принцип на термодинамиката ΔU=Q–A’ следва, че той може да извършва положителна работа (A’> 0) само за сметка на своята вътрешна енергия, която непрекъснато ще намалява (ΔU < 0).

Всеки двигател ще престане да работи, когато свърши достъпната за използване енергия.

Свойствата на газовете се описват с три величини – обем V, налягане p и температурата T. При топлинно равновесие обемът, налягането и температурата на газа имат точно определени стойности, които не се изменят с течение на времето. Когато две от тези величини или и трите едновременно се изменят, казваме, че се извършва процес.

Процес на свиване или разширяване на газ (или друго тяло), при който не се извършва топлообмен с околната среда, се нарича адиабатен процес.

Сгъстен въздух от бутилка се разширява бързо и запълва балон. Топлообмен за това кратко време не се извършва. Опитът показва, че при адиабатно свиване газовете се нагряват (гумата на велосипеда се затопля), а при адиабатно разширение те се охлаждат. Например газовата струя, която излиза от дезодоранта, се разширява адиабатно и ние усещаме, че тя е по-студена от околния въздух. Адиабатни процеси на свиване и разширяване се извършват и с въздуха от атмосферата.

Защо се променя температурата при адиабатен процес?

За да отговорим на този въпрос, ще използваме първия принцип на термодинамиката: ΔU=Q+A. При адиабатен процес не се извършва топлообмен, т.е. Q=0, и уравнението добива вида:

ΔU=A при адиабатен процес

Процес, при който обемът V на определено количество газ (с постоянна маса) не се изменя, се нарича изохорен процес. Зависимостта между температурата T и налягането p на газа при изохорен процес. Изследваната маса газ изпълва колба с обем V, към която е свързан манометър. Колбата се поставя във вана със смес от топящ се лед и вода. След като се установи топлинно равновесие, температура на газа се изравнява с температурата на сместа, която е 273K (0°C).

С манометъра се измерва налягането на газа. След това ваната се нагрява бавно на котлон. Измерва се налягането на газа при различни температури. Опитът показва, че налягането нараства при увеличаване на температурата, но отношението на двете величини винаги е едно и също:

p/T=const. закон за изохорния процес

Ако в началото на изохорния процес газът има температура T1 и налягане p1, а в края – T2 и p2, тогава:

P1/T1=p2/T2 изохорен процес

При изохорен процес не се извършва работа (A=0), защото не се изменя обемът на газа. Тогава уравнението на първия принцип на термодинамиката ΔU=Q+A добива вида:

ΔU=Q при изохорен процес

Процес, при който температурата остава постоянна, се нарича изотермен процес. Връзката между обема V и налягането p при изотермен процес може да се установи опитно с уред. Стъклена тръба съдържа въздух, затворен с бутало от машинно масло. Резервоарът е запълнен с масло, над което има слой от въздух. Чрез напомпване се повишава максимално налягането се предава без изменение на маслото и то подобно на бутало свива въздуха в тръбата. След това се затваря кранът, маха се помпата и се изчаква температурата на въздуха в тръбата да се изравни с температурата на околния въздух. По скалата се измерва височината на въздушния стълб и като се знае диаметърът на тръбата, пресмята се обемът на въздуха в нея. Налягането се измерва с манометър.

Опитът показва, че когато обемът V нараства при изотермното разширение, налягането p намалява. Произведението pV на двете величини обаче остава постоянно:

pV=const. закон за изотермния процес

При изотермен процес (разширяване или свиване при постоянна температура) налягането и обемът на определена маса газ се изменят по такъв начин, че тяхното произведение винаги остава едно и също.

Например, ако в началото на изотермния процес газът има налягане p1 и обем V1, а в края – p2 и V2, тогава:

p1 V1= p2 V2 изотермен процес

Въображаем газ, за който законът за изотермния процес се изпълнява точно при всяка температура и налягане, се нарича идеален газ.

Процес, при който налягането остава постоянно, се нарича изобарен газ.

Зависимостта между абсолютната температура T и обема V на газа при изобарен процес може да се установи със същата опитна постановка като при изохорния процес. Манометърът се изменя с отворената хоризонтална тръба, в която е поставена капка живак. Капката може да се движи в тръбата и застава в положение, в което налягането на газа е равно на външното атмосферно налягане. При нагряване капката тръгва да излиза, налягането остава равно на атмосферното – процесът е изобарен. Измерванията показват, че:

При изобарен процес отношението на обема V към абсолютната температура T на определена маса газ остава постоянно:

V/T=const. закон за изобарния процес

Например, ако в началото на изобарен процес газът има обем V1 и температура T1, а в края – обем V2 и температура T2, тогава:

V1/T1= V2/T2 изобарен процес

Топлинната машина е устройство, което преобразува топлина в механична работа. Примери за топлинни машини са турбините на електроцентралите и двигателите на автомобилите. При парната турбина отделеното от горивото (въглища, природен газ или ядрено гориво) количество топлина се използва за нагряване на водата в парогенератора. Получават се водни пари с висока температура и налягане, които се разширяват и извършват механична работа, като въртят турбината. Турбината от своя страна върти електрическия генератор, който произвежда електроенергия. Отработените водни пари отдават неизползваната за извършване на работа топлина на охладителната система и се втечнява. Получената вода се нагрява и всички процеси се повтарят – казваме, че водните пари извършват затворен работен цикъл.

Всяка топлинна машина има три основни части:

• нагревател (източник на топлина);

• работно вещество (водни пари или друга газова смес);

• охладител (охладителна система).

Работното вещество получава количество топлина Q1 от нагревателя, част от него използва за извършване на положителна (полезна) работа A’, а останалата част Q2 отдава на охладителя и се връща н първоначалното си състояние – така работното вещество извършва един затворен цикъл. От закона за запазване на енергията следва равенството Q1= Q2+A’.

Отношението на полезната работа A’ към полученото количество топлина Q1 се нарича коефициент на полезно действие (КПД) на топлинната машина:

η=A’/Q1 КПД на топлинна машина

Коефициентът на полезно действие η (ета) показва каква част от погълнатото количество топлина Q1 се преобразува в механична работа A’. Като използваме равенството Q1=Q2+A’, за КПД получаваме:

η=(Q1–Q2)/Q1 = 1–(Q2/Q1) КПД на топлинна машина

Съвременните автомобилни двигатели използват цилиндри с бутала.

Работното вещество е смес от въздух и гориво (бензин или дизел). Наричат се двигатели с вътрешно горене, защото при тях нагревателят е заменен с вътрешен източник на топлина: при възпламеняване на горивната смес се отделя количество топлина Q1. Охлаждането се извършва чрез изхвърляне на изгорелите газове в атмосферата и заменянето им с нова горивна смес.

Първият успешен четиритактов двигател е създаден от германския инженер Николаус Ото. Четирите различни движения (такта) на буталото са:

• Всмукване. Буталото се изтегля надолу и през отворения всмукателен клапан работният обем на цилиндъра се запълва със смес от въздух и гориво (бензин).

• Свиване. Всмукателният клапан се затваря. Буталото се движи нагоре и свива горивната смес.

• Работен. Горивната смес се възпламенява чрез искра от свещта. При горенето се отделя количество топлина Q1 и се получава газова смес с висока температура и налягане. Газовата смес се разширява, при което буталото се спуска надолу и извършва полезна механична работа.

• Изхвърляне. Отваря се изпускателният клапан и буталото изтласква навън отработените газове. След това се всмуква свежа горивна смес и процесите се повтарят.

Околната среда играе ролята на охладител, който поглъща онази част (Q2) от отделеното при изгарянето на горивото количество топлина, която не е преобразувана в механична енергия. Това става главно по два начина: посредством въздушно или водно охлаждане на цилиндрите и чрез изхвърляне на отработените газове, чиято температура е по-висока от температурата на околния въздух.

КПД на парните турбини в електроцентралите обикновено е под 40%. Това означава, че по-малко от 40% от отделената при изгарянето на горивото топлина се преобразува в електроенергия. Останалите 60% се отделят в околната сред и предизвикват топлинно замърсяване.